“Даньова мама” е голямата песен на Мария

24 часа Море – Варна / 23.2.2001

Варненка сътвори шедьовър във фолклора.

“Даньова мама е голямата песен на Мария”

Дължа тези редове на народната певица Мария Балтаджиева, защото нейната песен „Даньова мама“ e шедьовьр, създаден през последните десетилетия на отминалия век. Слушам тази песен винаги с препьлнена от тьга и доброта душа. Няма нищо по-истинско, по-вярно от пречистващата мъка, от изкуството, просмукано с тази мъка. И ми се ще, за кой ли път да кажа: „Песента „Даньова мама”е голямата песен на Мария  Балтаджиева! 

ТЯ Е АВТОРКАТА НА ТЕКСТА И МУЗИКАТА!

И тези, които я изпълняват, благодарност трябва да кажат, че тя е нейна песен. И тези които я слушат по радиото или гледат по телевизията трябва да знаят, че това е нейна песен! „Даньова мама“ се пее от много певици”: Бинка Добрева, Елвира Георгиева, Софи Маринова, ДесиСлава. Чувал съм я в изпълнение на млади, не толкова известни още певици… И винаги песента ми е въздействала с това 

                                                    ЧУДОДЕЙНО ЕДИНСТВО НА ТЕКСТ И МУЗИКА и ме е карала да изтръпвам от вълнение! Но така, както я изпълнява Мария, с леко притворени от вълнение очи, изживяваща текста и мелодията, изстрадваща чувствота, отдавайки се изцяло на майчината болка – друг не съм виждал. Историята на раждането на песента е като историите на всички необичайни “отпосле” неща – е простичка. “Леля Дани пожела да “направим” песен за нейна роднина, която имала седем сина и всички са станали хайдути – разказва Мария. Това е началото. То е заложено и в текста на песента:

                                                                 “Седем съм люлки люляла,

                                                                                         много съм нощи не спала…

                                                                  Кърмих ва мама откърмих, 

                                                                                       кога ва мама отгледах и

                                                                  вий Балкана хванахте…”

Темата за приемствеността и непокорството на българина през турското робство е 

                                                      ПО БЪЛГАРСКИ ТРАГИЧНО ЗАЛОЖЕНА И ИЗЖИВЯНА. 

Не се е осъществила и още една исконна мечта – продължението на родовия корен. И седемте сина не са се върнали от Балкана, въпреки майчините вопли:

“ Елате мама елате, сватбите да Ви направя, на снахи да се порадвам и дребни внуци да отгледам!” 

Годината е 1982. Едва през следващата година, в минути на духовно разположение, Мария се обръща към акордеониста Стоян Гомолов: “Искаш ли да ти изпея нещо”? Тя още не знае или не е уверена какво е сътворила. Гамолов слуша с притаен дъх. Душата му е претоварена с прекрасни мелодии и ритми, но това които слуша, го кара само да промълви:

                                                                                        ТОВА Е ПЕСЕН!

Песента бързо става популярна и любима на истинските ценители на народната песен.  За нея Янка Рупкина казва: “Мария е едно голямо сърце, затова и песента и е такава голяма. Винаги съм чувствала къщата на Мария във Варна, където обичам да отсядам, моя къща, защото

                                                                    В НЕЯ ВИТАЕ ДУХЪТ НА ПЕСЕНТА!”

Преди 7-8 години в една люта зима Мария пее в неотоплен салон в Провадия. След концерта към нея се приближава възрастен мъж и тихо споделя: “Настръхна ми косата като те чух”! Българи, преселници в Чехословакия, я слушат в един от старите замъци на страната.“Ти дойде при нас и изпя най-хубавите си песни. Но трябваше да донесеш и родна пръст, на всеки да сложиш по една шепа в дланта ни…”Мария от малка се заслушва в безмензурните песни на Мита Стойчева, Вълкана Стоянова, Зорка Желязкова…Първите песни научава от майка си. Долепвах ухо до бавните песни – тях си обичам най-много – споделя певицата.“Не твърдя, че имам широк репертоар, но си имам свои песни с които се гордея.  И една от тях е “Даньова мама”.До нея се нареждат “Гората пее”, “Ако бях орел да хвръкна”, “Мама на Георги думаше”. Най-доброто ат нейният репертоар е в златният фонд на Радио Варна и БНР, изпълнява се по телевизията. А композиторът Атанас Илиев засне творчески портрет за нея, който се излъчва няколко пъти по желание на зрителите.

Мария Балтаджиева завършва музикалното училище “Добри Христов” във Варна в класа по класическо пеене на Надежда Илиева. На нея тя дължи постановката на гласа, начина на дишане при безмензурното пеене.

                                                           “ЗА МЕН НАД ВСИЧКО Е КЛАСИКАТА – споделя Балтаджиева. – Не крия това увлечение. И макар да се чувства класическата постановка на гласа, аз обичам народната песен, изпълнявам я от цялото си сърце и я чувствам мое призвание. Винаги съм търсила истинските ценители, които с цялото си същество приемат песента. Пяла съм талантливи мои посестрими като Янка Рупкина, Соня Кънчева, Добра Савова, Мария Каикова и с обичания народен певец Георги Германов. В дома ни всички пеят: татко, мама, аз, дъщеря ми. Пее се всичко – от класически арии и народни песни, до стари градски шлагери и хубави естрадни песни. Дъщеря ми израства в такава домашна атмосфера. Тя е драматичен сопран.Наскоро спечели конкурс и замина да специализира 2 години в курса на Проф. Лилова във Виена. В края на миналата година дъщеря ми Зоя бе поканена да изпълнява главната роля на Одабела в операта на Верди “Атила”. Каква по-голяма радост за родителите да видят как 

                                                           ТАЛАНТЛИВАТА ФИДАНКА РАСТЕ и вече дава духовни плодове, търсени и ценени по света!

Изпращах Зойчето на турне в Испания – спомня си Мария. Докато чакахме в продължение на десетина минути от две различни радиостанции чух “Даньова мама”. Едното Радио беше 7 дни, в предаването на Пепа Николова. Обаждам ѝ се по телефона.“Пепа, аз съм Мария Балтаджиева  и още съм жива!” И на Пепа ѝ хрумна след записа да изпея песента пак, веднага по телефона. “Изпей я – настоя Пепа Николова – изпей я да се разплача!” И в ефира, направо от телефонната слушалка се разнася:

                                                              “Даньова мамa думаше: 

                                                                           Даньо ле, синко  

                                                                           Даньо ле,      

                                                              кандисах, мама сандисах,

                                                                          от бащините ядове, 

                                                                 от бащините кахъри…!

Във всяка дума, във всяка фраза, във всяка извивка трепти нейната развълнуваност, нейната отдаденост на песента, а гласът сияе, защото пее от сърце.

Share on Facebook
Share on Twitter
Share on Pinterest
Share on WhatsApp
Related posts
Comments

Вашият коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Post comment