24 часа Море – Варна / 23.2.2001

Варненка сътвори шедьовър във фолклора.

“Даньова мама е голямата песен на Мария”

Дължа тези редове на народната певица Мария Балтаджиева, защото нейната песен „Даньова мама“ e шедьовьр, създаден през последните десетилетия на отминалия век. Слушам тази песен винаги с препьлнена от тьга и доброта душа. Няма нищо по-истинско, по-вярно от пречистващата мъка, от изкуството, просмукано с тази мъка. И ми се ще, за кой ли път да кажа: „Песента „Даньова мама”е голямата песен на Мария  Балтаджиева! 

ТЯ Е АВТОРКАТА НА ТЕКСТА И МУЗИКАТА!

И тези, които я изпълняват, благодарност трябва да кажат, че тя е нейна песен. И тези които я слушат по радиото или гледат по телевизията трябва да знаят, че това е нейна песен! „Даньова мама“ се пее от много певици”: Бинка Добрева, Елвира Георгиева, Софи Маринова, ДесиСлава. Чувал съм я в изпълнение на млади, не толкова известни още певици… И винаги песента ми е въздействала с това 

                                                    ЧУДОДЕЙНО ЕДИНСТВО НА ТЕКСТ И МУЗИКА и ме е карала да изтръпвам от вълнение! Но така, както я изпълнява Мария, с леко притворени от вълнение очи, изживяваща текста и мелодията, изстрадваща чувствота, отдавайки се изцяло на майчината болка – друг не съм виждал. Историята на раждането на песента е като историите на всички необичайни “отпосле” неща – е простичка. “Леля Дани пожела да “направим” песен за нейна роднина, която имала седем сина и всички са станали хайдути – разказва Мария. Това е началото. То е заложено и в текста на песента:

                                                                 “Седем съм люлки люляла,

                                                                                         много съм нощи не спала…

                                                                  Кърмих ва мама откърмих, 

                                                                                       кога ва мама отгледах и

                                                                  вий Балкана хванахте…”

Темата за приемствеността и непокорството на българина през турското робство е 

                                                      ПО БЪЛГАРСКИ ТРАГИЧНО ЗАЛОЖЕНА И ИЗЖИВЯНА. 

Не се е осъществила и още една исконна мечта – продължението на родовия корен. И седемте сина не са се върнали от Балкана, въпреки майчините вопли:

“ Елате мама елате, сватбите да Ви направя, на снахи да се порадвам и дребни внуци да отгледам!” 

Годината е 1982. Едва през следващата година, в минути на духовно разположение, Мария се обръща към акордеониста Стоян Гомолов: “Искаш ли да ти изпея нещо”? Тя още не знае или не е уверена какво е сътворила. Гамолов слуша с притаен дъх. Душата му е претоварена с прекрасни мелодии и ритми, но това които слуша, го кара само да промълви:

                                                                                        ТОВА Е ПЕСЕН!

Песента бързо става популярна и любима на истинските ценители на народната песен.  За нея Янка Рупкина казва: “Мария е едно голямо сърце, затова и песента и е такава голяма. Винаги съм чувствала къщата на Мария във Варна, където обичам да отсядам, моя къща, защото

                                                                    В НЕЯ ВИТАЕ ДУХЪТ НА ПЕСЕНТА!”

Преди 7-8 години в една люта зима Мария пее в неотоплен салон в Провадия. След концерта към нея се приближава възрастен мъж и тихо споделя: “Настръхна ми косата като те чух”! Българи, преселници в Чехословакия, я слушат в един от старите замъци на страната.“Ти дойде при нас и изпя най-хубавите си песни. Но трябваше да донесеш и родна пръст, на всеки да сложиш по една шепа в дланта ни…”Мария от малка се заслушва в безмензурните песни на Мита Стойчева, Вълкана Стоянова, Зорка Желязкова…Първите песни научава от майка си. Долепвах ухо до бавните песни – тях си обичам най-много – споделя певицата.“Не твърдя, че имам широк репертоар, но си имам свои песни с които се гордея.  И една от тях е “Даньова мама”.До нея се нареждат “Гората пее”, “Ако бях орел да хвръкна”, “Мама на Георги думаше”. Най-доброто ат нейният репертоар е в златният фонд на Радио Варна и БНР, изпълнява се по телевизията. А композиторът Атанас Илиев засне творчески портрет за нея, който се излъчва няколко пъти по желание на зрителите.

Мария Балтаджиева завършва музикалното училище “Добри Христов” във Варна в класа по класическо пеене на Надежда Илиева. На нея тя дължи постановката на гласа, начина на дишане при безмензурното пеене.

                                                           “ЗА МЕН НАД ВСИЧКО Е КЛАСИКАТА – споделя Балтаджиева. – Не крия това увлечение. И макар да се чувства класическата постановка на гласа, аз обичам народната песен, изпълнявам я от цялото си сърце и я чувствам мое призвание. Винаги съм търсила истинските ценители, които с цялото си същество приемат песента. Пяла съм талантливи мои посестрими като Янка Рупкина, Соня Кънчева, Добра Савова, Мария Каикова и с обичания народен певец Георги Германов. В дома ни всички пеят: татко, мама, аз, дъщеря ми. Пее се всичко – от класически арии и народни песни, до стари градски шлагери и хубави естрадни песни. Дъщеря ми израства в такава домашна атмосфера. Тя е драматичен сопран.Наскоро спечели конкурс и замина да специализира 2 години в курса на Проф. Лилова във Виена. В края на миналата година дъщеря ми Зоя бе поканена да изпълнява главната роля на Одабела в операта на Верди “Атила”. Каква по-голяма радост за родителите да видят как 

                                                           ТАЛАНТЛИВАТА ФИДАНКА РАСТЕ и вече дава духовни плодове, търсени и ценени по света!

Изпращах Зойчето на турне в Испания – спомня си Мария. Докато чакахме в продължение на десетина минути от две различни радиостанции чух “Даньова мама”. Едното Радио беше 7 дни, в предаването на Пепа Николова. Обаждам ѝ се по телефона.“Пепа, аз съм Мария Балтаджиева  и още съм жива!” И на Пепа ѝ хрумна след записа да изпея песента пак, веднага по телефона. “Изпей я – настоя Пепа Николова – изпей я да се разплача!” И в ефира, направо от телефонната слушалка се разнася:

                                                              “Даньова мамa думаше: 

                                                                           Даньо ле, синко  

                                                                           Даньо ле,      

                                                              кандисах, мама сандисах,

                                                                          от бащините ядове, 

                                                                 от бащините кахъри…!

Във всяка дума, във всяка фраза, във всяка извивка трепти нейната развълнуваност, нейната отдаденост на песента, а гласът сияе, защото пее от сърце.