История на създаването на песента „Даньова Мама“

"...кандисах, мама, сандисах, юнашки глави да крия и остри саби да трия..." 

 

40 години от създаването на ОРИГИНАЛA на “Даньова мама”!

ЗНАЕТЕ ЛИ ИСТОРИЯТА НА ПЕСЕНТА „ДАНЬОВА МАМА“?  

Едва ли има българин, който да не е чувал поне заглавието на тази песен.

По стечение на различни обстоятелства обаче, широката публика не познава автора ѝ. Да, точно така, тази народна песен си има конкретен автор. При това незабравим остава споменът на всеки, който е слушал емоционалното изпълнение на певицата, чието сърце и голям глас разказваше тази история. Създател на песента е народната певица Мария Балтаджиева (1936-2012) Записва я в Българското национално радио на 18 май 1993 г. „Даньова мама“ беше нейната радост и болка в живота.

Една любопитна подробност около създаването на песента научиха слушателите на предаването „Съботна трапеза“ на 3 февруари – навръх рождения ден на певицата, а ако беше сред нас, тя трябваше да навърши 82 години. „…кандисах, мама, сандисах, юнашки глави да крия и остри саби да трия…“ От тези редове тръгва историята на „Даньова мама“, създадена и изпълнена по неповторим начин от Мария Балтаджиева.

Тези силни думи певицата чува от Йорданка Илиева – майка на дългогодишната ѝ приятелка Мария Коцева.

“ С Мария Балтаджиева се запознахме през 1976 г. на концерт в Разград. Няколко години по-късно, през 1981 г., тя заедно със сестра си Зоя пя на сватбата на моята дъщеря. На събитието присъстваха и родителите ми, които през 1966 г. бяха заминали за Америка. 

Мария беше отседнала у дома. Тогава се запозна с родителите ми, които бяха изключително впечатлени от песните ѝ, по-специално от бавните песни, които изпълнява. И въпреки че за първи път се виждаха, те я приеха много присърце. Тогава майка ми ѝ каза тези три реда „кандисах, мама, сандисах, кървави ризи да пера, юнашки саби да трия…“. Затова и по-късно, когато Мария създаде песента, тя избра да започне историята с думите „Даньова мама думаше..“, тъй като майка ми се казваше – Йорданка Илиева. И оттам нататък тя създаде останалите куплети и измисли мелодията. Сътвори песента с много дълбоко чувство на отговорност. За мен Мария Балтаджиева е най-добрият изпълнител на бавните народни песни и най-добрата душа“ , разказва Мария Коцева

Във фонда на Радио Варна се пазят няколко интервюта с Мария Балтаджиева, в които тя също споменава Йорданка Илиева – жената, която и разказва историята за майката със седемте хайдушки чеда. „Една моя много голяма почитателка – леля Дани, която живее в Америка, но вече не е между нас, тя ми разказа за нейна пра-прабаба или някаква родственица, че е имала седем сина, които са станали хайдути. Майката с нетърпение ги е очаквала да им направи сватбите, но уви… те не са се завърнали. Тя ми разказа тази история и ме помоли да я претворя в песен, като запазя цялата гама от лиризъм и драматизъм. И действително доста време мислих върху това, което тя ми разказа, докато се получи „Даньова мама“. (…) Не ми е трудно да кажа, че създаването на песни ми е дадено от Бога. Имам дарование да правя и текст, и музика. Аз не съм многообхватна певица, която да има богат репертоар. Но аз се гордея с песните, които съм създала и ще оставя след мен“, разказва Мария Балтаджиева в интервю от 2001 г.

https://bnr.bg/post/100944807/znaete-li-otkade-tragva-istoriata-na-pesenta-danyova-mama

БНР – публикувано на 13.03.18 в 15:28 | обновено на 15.03.18 в 12:25  /   Автор: Кристиян Неделчев

                                                                                                                             

Най-силната авторска творба на Мария Балтаджиева е монументалното произведение – “Даньова мама”. Във филма на БНТ “35 години с песните на Мария Балтаджиева” певицата нарича произведението си “моята най-свидна рожба”.

                                                                 Филма завършва с думите на създателката на песента:

“ЩАСТЛИВА СЪМ, ЧЕ ЩЕ ОСТАВЯ НЕЩО МАКАР И МАЛКО СЛЕД СЕБЕ СИ И ОТ СЕБЕ СИ – ТОВА Е “ДАНЬОВА МАМА”! 

Произведението e създаденo на едно много високо професионално ниво. Художествените качества и силата на емоционалнотo въздействие на “Даньова мама” я превръщат в знакова, хитова песен. Пробуден е интереса за нови идеи и аранжименти и за “Мистерията на българските гласове”. Елвира Георгиева изпълнява песента и отбелязва на аудио – и видео носители, че Мария Балтаджиева е автор на песента. Мария Балтаджиева записва песента на 18.05.1993г. в Радио София.

Официалното представяне на песента “Даньова мама” се състои на благотворителният Концерт в Спортна Зала – Варна, през 1985г. където M.Балтаджиева представя лично авторската си песен на сцената, пред 5000 човека преди да я изпее. Както всички знаем, първото официално представяне е най-важният момент за едно авторско произведение. “Даньова мама” е песен с история, създадена по конкретна идея от Мария Балтаджиева. Бинка Добрева е също част от концертната програма. Добрева чува “Даньова мама” и е силно впечатлена от нея, поздравява и моли Балтаджиева за разрешение да я изпълнява.  След това Добрева научава песента, записва я без позволението на автора на аудио- и видеоносители. През 1994г. Мария Балтаджиева отива в Музикаутор за да регистрира песента си. Тя бива информирана, че песента има регистриран аранжимент от Александър Райчев и че нейната авторската песен “Даньова мама” съществува в Музикаутор със статут на “НАРОДНА” песен.

ЗАТОВА регистрирането на песента като авторска от Мария Балтаджиева и от наследниците ѝ се ОКАЗВА НЕВЪЗМОЖНО!

Това е причината децата на Балтаджиева да търсят правата си по съдебен път.

Мария Балтаджиева си отива с болка от този свят, защото нейната най-любима песен, която тя нарича нейната трета рожба –  е отнета от нея. Разочарованието от кражбата на авторството на песента за твореца на “Даньова мама” е огромно. Приживе тази чест не ѝ  бе отдадена, но синът, дъщерята и внуците  на Мария Балтаджиева ще направят всичко възможно истината да възтържествува.

Даньова мама думаше:

– Даньо ле, синко, Даньо ле,
кандисах, мама, сандисах
от бащините ядове,
от бащините кахъри.
Кандисах, мама, сандисах,
юнашки глави да крия
и остри саби да трия.
Когато бяхте в люлка
баща ви мене остави,
хайдутин, мама, той стана,
пък аз – с дребни дечица.
– Седем съм люлки люляла,
много съм нощи не спала,
много съм сълзи проляла,
че вази, мама, да отгледам,
на вази да се порадвам.
Кърмих ви, мама, откърмих,
когат’ ви майка отгледах
и вий Балкана хванахте.
И вий хайдути станахте,
и мене сама оставихте.
– Елате, мама, елате,
сватбите да ви направя,
на снахи да се порадвам.
На снахи да се нагледам
и дребни внуци да отгледам.