Отгледаните с много любов цветя на верандата преливаха във великолепие от багри, но най-скъпите рожби на Мария Балтаджиева остават създадените от нея стотина народни песни пропити с очарованието на преданията, изплували от миналото. Вече 35 години, сцената е храм на вдъхновение на народната певица. Предстои издаването на новия и все още неименуван албум песни, в атмосферата на който ме отведе нежната мелодия на “Даньова мама”, изпълнена с горест, но и много любов.

– Има ли сьвременен елемент в бьлгарския фолклор?

За мен народната песен в кърмилница и живот. Неотдавна създадох скьпата си рожба „Даньова мама“. Над нея работих шест месеца. И в полунощ сьм ставала, за да чуя звученето на музиката или да направя промени в текста. Той е подсказан от стара прабаба, отгледала седем сина, без да може да им се нарадва.
Това е момент от живота на моя близка, а аз превърнах историята в песен. Някои се опитаха да я запеят – народната певица Бинка Добрева, също и Елвира Георгиева в естраден аранжимент. При нея “Трио бьлгарка“ се откроява като звучене.
Останах най приятно изненадана от проф.Николай Кауфман, който направи разработка за “Мистерията на бьлгарските гласове“. Така песента излезе извън пределите на България и бе удостоена с голямо внимание. Превърна се в хит.

– Какво ти дава сьприкосновението с традицията?

Навремето мечтаех да стана оперна певица. Винаги сьм поставяла над всичко класиката. Но в семейството съм свързана с обичаите и българската песен, с народностното.
Жалко е, че като българи все по-малко ценим фолколра си. Навлезли са много чуждици, не само в езика ни, но и в сърцето.

– Има ли тайна, която извира от съприкосновението ти с публиката?

От нея идва вдъхновението. Творя спонтанно. Така се появи „Гората пее“.
С публиката съм споделяла и сълзите си, когато видя, че сьм я трогнала с изпълнението или сьс създадената от мен песен. Мигьт, който няма да избледнее в съзнанието
ми, е срещата с българи в Чехия през 1987 година. В Оломоуц – “градът на цветята”се бяха сьбрали 430 сънародници и всеки с букет в рька. Сред публиката се извиси глас, който ме запита: «Защо забрави да донесеш по стиска пръст от България за всеки един от нас?“ Можех да ги върна към бащините огнища, към близки и приятели само с най-хубавите си песни.
– Талантьт всеобщо притежание ли е?

Понякога да. И публиката се концентрира, щом види истински изпълнител на сцената.

– Засмян човек си. С какви очи гледаш на пьстрия свят?

Приемам го и по емоционално, друг пьт по тьжно. Истински щастливите мигове са след концерт, когато се чувствам окрилена от усещането, че публиката те е приела.
Когато знам, че на сцената остава частица от мен, от сърцето ми.

Антония ДЖУРКОВА